АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ
ПРОУЧВАНЕ ПО ПРОЕКТ ITER

 

Данните от направеното в България изследване на 150 семейства, от които 14 семейства са се самодефинирали като такива с проблемни деца или 9.3 % от общия брой, показват неравномерно разпределение между типовете семейства. Определящ е делът на типа „Хаотични-Зависими” семейства – 71.43 % при семействата с конфликтни деца и 75.74 % при тези с неконфликтни деца. На следващо място е типът семейство „Гъвкави-Свързани” със значително по-малък дял – 14.29 % при семействата с конфликтни деца и 6.62 % при тези с неконфликтни деца. На последно място интерес представляват семействата от типовете „Гъвкави-Разделени” и „Гъвкави-Зависими” с по 7.14 % от семействата с конфликтни деца. Тези два типа семейства са с незначителен дял при семействата с неконфликтни деца.

От данните на проучването определяме двете измерения на семейството : приспособимост и сплотеност. Значителна част от семействата в България попадат в графата „висока” приспособимост. Тя се характеризира с дезориентираност при всяка стресова ситуация или промяна, с хаотично поведение на семейството, което се носи по течението. По другото измерение определяме семействата като „средно висока” сплотеност. При нея има емоционална обвързаност между членовете на семейството, близост, взаимни компромиси и споделяне на свободното време. При тези семейства членовете имат навика да си помагат. Изследването показва, че преобладаващ брой от семействата са „междинни” - при семействата с неконфликтни деца – 75.74 % и 71.43 % с конфликтни деца. Втората група семейства са „балансирани”. Значителен процент от тази група се наблюдава при тези с конфликтни деца /28.57 %/, докато при семействата с неконфликтни деца процентът е по-малък /10.3 %/.

Анализът показва, че семействата в България са функционални. Съществуват известни проблеми по отношение на приспособимост, където резултатите са по-скоро крайни, но за сметка на това имаме балансирани резултати по отношение на другото измерение – сплотеност.Обяснението може да се търси в радикалните промени в обществените отношения през последните 20 години, които водят до нестабилност и хаотичност в поведението на младите и на хората на средна възраст. Високият процент на хаотично поведение е израз на несигурност и е следствие на непоследователното и неравномерно развитие на обществото като цяло. Другата причина, която не се наблюдава в останалите страни, участващи в проучването е трансформацията на собствеността. Тази смяна в България продължава твърде дълъг период и с противоречиви резултати, което допълнително създава усещане за несигурност. Напълно фукционални са 28.57 % от семействата с конфликтни деца и едва 10.3 % от семействата с неконфликтни деца. Тези резултати на пръв поглед са нелогични, най-малкото - очакването е да са в обратен ред. Особено по отношение на функционалност на семействата с неконфликтни деца. Едно от обясненията може да се търси в сплотеността на семейството. Тази сплотеност, изразена в навика на членовете на семейството да си помагат е по-силно проявена при семействата с конфликтни деца, където реално съществуват проблеми.

Качеството на общуването при изследваните 150 семейства от България показва резултати, които са сходни с тези в останалите страни от проучването. При максимално качество на общуването /50 единици/ се наблюдава висок резултат, който характеризира добро общуване в семейството. Незначителен превез на качеството на общуването се наблюдава при семействата с неконфликтни деца /41.48/ в сравнение с тези с конфликтни деца /39.5/. Доброто общуване включва съпричастност, подкрепа, откритост, общуване при решаването на проблеми.

За изследването на ситуациите, които са най-честата причина за сътресения в семейството, се дефинират три групи стресови ситуации. Резултатите и в трите групи показват сходство между данните за България и данните за всички държави взети заедно. Тенденциите на намаляване на количеството стрес и връзката между стресовите ситуации от първи тип, които са най-често срещаните и с най-сериозни последици върху семейството и останалите, също се запазват за България и за общите резултати. Стресовите ситуации от 1 тип са конфликти в семейството и липса на контрол, например прекалено харчене на пари, употреба на наркотици, липса на време. За България количеството стрес е най-голямо в стресовите ситуации от първи тип - 14.14 за семействата с конфликтни деца и16.69 за семейства с неконфликтни деца. За сравнение обобщените резултати за всички държави, участващи в проучването, показват също най-голямо количество стрес съответно 16.58 и 16.48 в ситуации от първи тип. За стресовите ситуации от втори тип, представляващи лоша организация на домашната работа или занемареност /провал на децата в училище, липса на разпределение на домашната работа, проблеми с грижата за децата/, се наблюдава тенденция на намаляването на количеството стрес, както при семействата в България, така и за всички семейства. Това намаление на количеството стрес е от 14.14 на 10.86 при конфликтните семейства и от 16.69 на13.24 при неконфликтните. Тенденцията на намаляване на количеството стрес се запазва и по отношение на сравнението със стресовите ситуации от трети тип. Тези стресови ситуации са най-рядко срещаните и се отнасят до абстрактни, неочаквани фактори – болести или смърт, конфликти с роднини, нежелана бременност, преместване в друг град. Поради своята неочакваност те предизвикват най-ниско количество стрес. За България данните са 8.64 при конфликтните семейства и 10.54 при неконфликтните. Запазва се не само тенденцията на намаляване, която се наблюдава и за всички изследвани семейства, а и се запазва сравнително постоянно съотношението на количеството стрес при конфликтните семейства и неконфликтните за трите типа стресови ситуации.

Изследването на мненията на 143 деца на възраст от 9 до 21 години, от които 83 момчета и 60 момичета показва, че в България няма разлика между конфликтни и неконфликтни деца въз основа на пола. Анализът на връзката между възраст и конфликтни /неконфликтни/ деца показва, че има разлики между конфликтни и неконфликтни деца въз основа на възраст. Най-конфликтни са децата на възраст от 13 до 16 години /68.4 %/. Този процент спада на 21.1 % при 17-21 годишните и на 10.5 % при децата между 9-12 години.

Изследването на мненията на децата за конфликтите между техните родители ни показват свойствата на конфликта : интензивност /колко е интензивен, като той може да варира от спокоен разговор до физическо насилие/, честота /колко често спорят родителите/, продължителност и устойчивост /колко дълго продължава/ и разрешение на конфликта от страна на родителите /разрешен ли е конфликтът/. На изследване е подложено усещането на самото дете за вина, което се изразява в съдържание на конфликта /има ли детето нещо общо с причините за спора/ и самообвинението. Изследва се и заплахата за детето, която се изразява в усещане за заплаха, когато се чувства застрашено от физическо насилие или от това да бъде замесено в спора, както и страхува ли се, че родителите му ще се разделя. Друго проявление на заплахата е способност за справяне с проблема от страна на детето – чувства ли се способно да се справи с конфликта и да помогне за разрешаването му. Третата форма на заплаха е въвличане, взема ли страна детето в конфликта, подкрепяйки единия от родителите си.

Данните за България, определящи усещането на децата /конфликтни и неконфликтни/ по отношение на конфликтите между родителите са съпоставими спрямо тези на всички държави. Резултатите показват най-големите проблеми в конфликтите между родителите – тяхната интензивност 8.21 при конфликтните семейства и 8.77 при неконфликтните, и способност на детето да се справя с конфликта съответно 8.26 и 8.68.Тези два аспекта, определящи усещането на децата на база общите резултати са 8.70 интензивност на конфликта и 8.62 способност на детето да се справя с конфликта.

Всички останали данни са в диапазона от 9.58 /самообвинение и съдържание на конфликта при конфликтни семейства/ до 10.83 /устойчивост на конфликта при неконфликтни семейства/. От всички данни се вижда, че децата в конфликтни семейства имат по-голяма чувствителност по отношение на конфликтите между родители. Нещо повече един аспект на изследването показва значително отклонение, както от резултатите за България, така и от общите данни. Това е разрешаване на проблема от страна на родителите при конфликтни семейства /7.74/, докато при неконфликтните е 10.62 и общо за всички държави е 10.25. Ако приемем този резултат за коректен, то това означава, че в България за разлика от другите страни, този аспект е най-проблемен по отношение на конфликтите между родители, възприемани от децата.

 

Конференция 2017

Конференция 2017

Конференция 2017

Конференция 2017

Лидерство 2014

Лидерство 2014

Конференции

Февруари 2012

Ноември 2011

Септември 2011

Межд. сътрудничество

Межд. сътрудничество

Видео