АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВНА УРЕДБА НА 

ПРОТИВОПРАВНИТЕ ДЕЯНИЯ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И

НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ ЛИЦА 

от Мария Славова [1]

 

I.Каталог на актовете

Противоправните деяния на малолетните и непълнолетните лица сапредмет на правна уредба от значителен брой общи и специални актове в областта на наказването.В историкоправен план материята се регламентира с приемането на основните наказателнии административнонаказателни закони и подзаконови актове, изменя се и се допълва под влиянието на основните фактори за усъвършенстване на правната уредба в страната. В съвременния си вид българската правна уредба на противоправните деяния на малолетните и непълнолетните лица е възникнала Каталогът на правните актове, посветени напротивоправните деяния на малолетните и непълнолетните лица включва следните основни актове:

 

1.Конституция на Република България /обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г., изм./

2.Конвенцияза правата на детето /приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. /

3.Наказателен кодекс на Република България /обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., попр. ДВ. бр.29 от 12 Април 1968г., изм./

4.Наказателно-процесуален кодекс /обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм/

5.Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните / Обн. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 1958г., изм/

6.Закон за административните нарушения и наказания / Обн. ДВ. бр.92 от 28 Ноември 1969г., изм./

7.Закон за Министрество на вътрешните работи /Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм./

8.Закон за Държавна агенция „Национална сигурност” / Обн. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм./

9.Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите / Обн. ДВ. бр.30 от 2 Април 1999г., изм./

10.Закон за закрила на детето / Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., изм/

11.Закон за народната просвета /обн. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., изм/

12.Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия / Обн. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм./

6.0pt;">13.Указ № 904 за дребното хулиганство /Обн. ДВ. бр.102 от 31 Декември 1963г., изм. и доп./

14.Правилник за прилагане на Указ № 904 за дребното хулиганство/Обн. ДВ. бр.106 от 3 Декември 2004г., изм./

15.Правилник за детските педагогически стаи / Обн. ДВ. бр.92 от 7 Август 1998г./

16.Правилник за устройството и дейността на приютите за безнадзорни деца Обн. ДВ. бр.29 от 30 Март 1999г./

17.Правилник за организацията и работата на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни / Обн. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., изм./

18.Правилник за прилагане на закона за народната просвета / Обн. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г., изм./.

 

 

II.Критичен преглед на правната уредба

 

1. Основният правен акт, който полага началата на правна уредба на противоправните деяния на малолетните и непълнолетните лица е Наказателният кодекс /НК/ на Република България. НК дава легална дефиниция на понятията „малолетно лице” и „непълнолетно лице”, регламентира специалната им наказателна отговорност и особените правила за нейната реализация.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от НК малолетно лице е това лице, което не е навършило 14-годишна възраст. Малолетното лице не е наказателноотговорно. Това обаче не означава, че малолетното лице не може да извърши противоправно деяние.По отношение на такова лице, в случай че е извършило общественоопасно деяние, могат да бъдат приложени определени възпитателни мерки.

По - различен е законодателният подход при непълнолетните лица. Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от НК непълнолетно лице е лице, което е навършило 14 години, но не е навършило 18 години. То е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата по случая.

По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в Наказателния кодекс, регламентирани в глава шеста от НК. Съгласно чл. 60 от НК наказанието на непълнолетните се налага с цел те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Именно поради това и по отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.Съдът може и сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка, а когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

На непълнолетните лица могат да бъдат наложени само наказанията лишаване от свобода, пробация, обществено порицание, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, като съгласно чл. 63 от НК за непълнолетните, предвидените в особената част на наказателния кодекс наказания се заменят със значително по-леки наказания. Пак с оглед на наказанията, законодателят прави разграничение между лицата, които са навършили 16 години и тези, които не са. Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка. Наказателният кодекс също така позволява непълнолетният да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответна възпитателна мярка.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от НК при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът заменя лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел за непълнолетните - с пробация или обществено порицание.

Друга особеност е, че непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом. Спрямо непълнолетни лица, ненавършили 16 години, не се прилагат пробационните мерки поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото. При налагане на по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив по смисъла на чл. 29 от НК, не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

Когато съдът отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години, а съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание, като съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за него на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

 

 

2. Разпоредбите на НК се конкретизират в специалния Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните /ЗДППМН/. Законът урежда дейността по предотвратяването и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и по осигуряването на нормалното развитие и възпитание на извършителите им.

Легална дефиниция на понятието „противообществена проява” е дадена в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 49а, т. 1 от ДР противообществената проява е деяние, което е общественоопасно и противоправно или противоречи на морала и добрите нрави.

 

В структурата си законът се разделя условно на две части – 1) органи и институции, които осъществяват дейността по предотвратяването и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и 2) мерките по предотвратяването и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и производствата по налагането им.

 

2.1. Основни органи в областта са номисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се създава към Министерски съвет. Съставът й е определен ч чл. 4, ал. 1 от ЗДППМН. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, чиято численост на персонала и задачи се определят от Министерския съвет. Правомощията на комисията са изчерпателно определени в чл. 8 от закона. Към Централната комисия се създава Център за квалификация на кадри за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Към общините или районите се създават местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По решение на тези комисии може да се създадат, когато това е необходимо, местни комисии къмкметствата. Съставът на тези комисии по е от 7 до 15 души и се определя със заповед на кмета. За председател се определя заместник-кмет. Председател на местната комисия в район или кметство е кметът. В комисиите се включват представители на общинската администрация, отговарящи за проблемите на образованието и здравеопазването, представители на дирекциите „Социално подпомагане", на полицията, както и педагози, психолози, юристи, лекари, общественици и др. На заседанията на местните комисии присъства и представител на районната прокуратура. Задачите на комисиите са посочени в чл. 10 от закона. В изпълнение на тези задачи местните комисии могат да привличат юридически лица с нестопанска цел в процеса по предотвратяването и противодействието на извършването на противообществени проявии престъпления от малолетни и непълнолетни на територията на съответната община, както и да създават помощни органи за изпълнението на тези задачи като центрове, консултативни кабинети, откривони на горещи телефонни линии и други форми на съдействие.

 

Към общинските съвети се откриват детски педагогически стаи. При нужда такива стаи се откриват към районите и кметства. Детските педагогически стаи имат следните задачи:

а) да издирват и установяват малолетните и непълнолетните правонарушители, както и причините и условията за техните противообществени прояви или престъпления;

б) да издирват и установяват малолетните и непълнолетните - обект на престъпно посегателство, на малтретиране или оставени без надзор;

в) да предприемат мерки или да уведомяват компетентните органи;

г) да уведомяват органите на прокуратурата, когато получат сигнали за виновно поведение по отношение на малолетните или непълнолетните от страна на родителите, на лицата, които ги заместват, или на трети лица;

д) да следят за изпълнението от малолетния или от непълнолетния на наложените мерки;

 

За настаняване на малолетните или непълнолетните, които представялват заплаха за обществения ред се създават педагогически интернати. Те биат два вида:

В социално-педагогическите интернати се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили или съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви.

Във възпитателните училища-интернати се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществените прояви, към които възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12 от ЗБППМН не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална среда. Във възпитателните училища-интернати се настаняват и непълнолетни, спрямо които съдът или прокурорът са наложили такава мярка по реда на чл. 61 и 64 от Наказателния кодекс.

Максималният престой във възпитателното училище-интернат и в социално-педагогическия интернат не може да бъде повече от три години.Настанените в тези училища остават там за възпитание и обучение, включително и за придобиване на професионална квалификация до навършване на 16 години, а ако те изявят писмено желание - и до навършване на 18 години.

 

Домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се създават от Министерството на вътрешните работи, което определя техния район на действие. В домовете се настаняват малолетни и непълнолетни:

а) на които не може да се установи постоянния и настоящия адрес;

б) заловени в скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол, разпространение или употреба на наркотици или други упойващи вещества;

в) самоволно напуснали заведения за задължително възпитание или принудително лечение;

г) извършили противообществена проява и изпаднали в такова състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или при лицата, които ги заместват.

Престоят в домовете не може да бъде повече от 15 дни. Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора.

 

Създават се и приюти за безнадзорни деца, които са специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в които по реда на Закона за закрила на детето се настаняват временно и безплатно безнадзорни деца.

 

2.2. Мерките за предотвратяването и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните са посочени в чл. 13 от ЗБППМН. Възпитателните мерки са

а) предупреждение;

б) задължаване да се извини на пострадалия;

в) задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението;

г) поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на засилени грижи;

д) поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател;

е) забрана на непълнолетния да посещава определени места и заведения;

ж) забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени лица;

з) забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес;

и) задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности;

й) задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото;

к) настаняване в социално-педагогически интернат;

л) предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца;

м) настаняване във възпитателно училище-интернат.

 

Компетентен орган да разглежда възпитателни дела за протиообществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни, и престъпления, извършени от непълнолетни, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, е местната комисия по настоящия им адрес. С оглед характера на деянието и поведението на малолетния или на непълнолетния може да се наложи повече от една от възпитателните мерки.

 

 

3. Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни са регламентирани в Наказателно-процесуалният кодекс. Някои от по-съществените моменти са свързани със специалните правила при провеждане на отделните стадии на наказателния процес и свързаните с тях способи на доказване.

Досъдебното производство по наказателни дела се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка. Спрямо непълнолетни се прилагат само част от предвидените в закона мерки за неотклонение, а именно: надзор на родителите или на попечителянадзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен, надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и задържане под стража. Важно е да се отбележи, че мерките за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи като непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните инезабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участва педагог или психолог, който с разрешение на разследващия орган може да му поставя въпроси.

За предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем.

Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание. По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният. При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения.

Съществуват и редица други специфични отклонения от общите правила за разглеждане на наказателни дела.

 

4. Редица специални закони като например Законът за министерството на вътрешните работи и Законът за Държавна агенция „Национална сигурност” регламентират особени правила при осъществяване на правомощията на различните държавни органи при противодействие на противоправните деяния на малолетни и непълнолетни лица.

 

 

ІІІ. Предложения за усъвършенстване на правната уредба

Съществуващата нормативна уредба за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните следва да бъде уеднаквена както с с международните стандарти, така и с актовете на Европейския съюз. Процесът на хармонизация трябва да отразява не само най-съвременните разбирания за диференциране на отговорността на малолетните и непълнолетните, но и за начините и мерките за предотвратяване и справяне с противообществените прояви.

Следва да се има предвид необходимостта от подготовка на специализирани кадри, които да прилагат правилен подход към тази социална група.

Ненапоследно място трябва да се отбележи и нуждата от по-голямо финансиране на органите и институциите в тази сфера на обществения живот. Увеличените ресурси биха позволили превантивно да се въздейства на малолетните и непълнолетните, както и в най-голяма степен да се изпълнят общите и специфични цели на наказването.



[1] Доцент доктор, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

 

Конференция 2017

Конференция 2017

Конференция 2017

Конференция 2017

Лидерство 2014

Лидерство 2014

Конференции

Февруари 2012

Ноември 2011

Септември 2011

Межд. сътрудничество

Межд. сътрудничество

Видео