АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ 
ПРОУЧВАНЕ ПО ПРОЕКТ ITER

 

Данните от направеното в България изследване на 150 семейства, от които 14 семейства са се самодефинирали като такива с проблемни деца или 9.3 % от общия брой, показват неравномерно разпределение между типовете семейства. Определящ е делът на типа „Хаотични-Зависими” семейства – 71.43 % при семействата с конфликтни деца и 75.74 % при тези с неконфликтни деца. На следващо място е типът семейство „Гъвкави-Свързани” със значително по-малък дял – 14.29 % при семействата с конфликтни деца и 6.62 % при тези с неконфликтни деца. На последно място интерес представляват семействата от типовете „Гъвкави-Разделени” и „Гъвкави-Зависими” с по 7.14 % от семействата с конфликтни деца. Тези два типа семейства са с незначителен дял при семействата с неконфликтни деца.

От данните на проучването определяме двете измерения на семейството : приспособимост и сплотеност. Значителна част от семействата в България попадат в графата „висока” приспособимост. Тя се характеризира с дезориентираност при всяка стресова ситуация или промяна, с хаотично поведение на семейството, което се носи по течението. По другото измерение определяме семействата като „средно висока” сплотеност. При нея има емоционална обвързаност между членовете на семейството, близост, взаимни компромиси и споделяне на свободното време. При тези семейства членовете имат навика да си помагат. Изследването показва, че преобладаващ брой от семействата са „междинни” - при семействата с неконфликтни деца – 75.74 % и 71.43 % с конфликтни деца. Втората група семейства са „балансирани”. Значителен процент от тази група се наблюдава при тези с конфликтни деца /28.57 %/, докато при семействата с неконфликтни деца процентът е по-малък /10.3 %/.

Анализът показва, че семействата в България са функционални. Съществуват известни проблеми по отношение на приспособимост, където резултатите са по-скоро крайни, но за сметка на това имаме балансирани резултати по отношение на другото измерение – сплотеност.Обяснението може да се търси в радикалните промени в обществените отношения през последните 20 години, които водят до нестабилност и хаотичност в поведението на младите и на хората на средна възраст. Високият процент на хаотично поведение е израз на несигурност и е следствие на непоследователното и неравномерно развитие на обществото като цяло. Другата причина, която не се наблюдава в останалите страни, участващи в проучването е трансформацията на собствеността. Тази смяна в България продължава твърде дълъг период и с противоречиви резултати, което допълнително създава усещане за несигурност. Напълно фукционални са 28.57 % от семействата с конфликтни деца и едва 10.3 % от семействата с неконфликтни деца. Тези резултати на пръв поглед са нелогични, най-малкото - очакването е да са в обратен ред. Особено по отношение на функционалност на семействата с неконфликтни деца. Едно от обясненията може да се търси в сплотеността на семейството. Тази сплотеност, изразена в навика на членовете на семейството да си помагат е по-силно проявена при семействата с конфликтни деца, където реално съществуват проблеми.

Качеството на общуването при изследваните 150 семейства от България показва резултати, които са сходни с тези в останалите страни от проучването. При максимално качество на общуването /50 единици/ се наблюдава висок резултат, който характеризира добро общуване в семейството. Незначителен превез на качеството на общуването се наблюдава при семействата с неконфликтни деца /41.48/ в сравнение с тези с конфликтни деца /39.5/. Доброто общуване включва съпричастност, подкрепа, откритост, общуване при решаването на проблеми.

За изследването на ситуациите, които са най-честата причина за сътресения в семейството, се дефинират три групи стресови ситуации. Резултатите и в трите групи показват сходство между данните за България и данните за всички държави взети заедно. Тенденциите на намаляване на количеството стрес и връзката между стресовите ситуации от първи тип, които са най-често срещаните и с най-сериозни последици върху семейството и останалите, също се запазват за България и за общите резултати. Стресовите ситуации от 1 тип са конфликти в семейството и липса на контрол, например прекалено харчене на пари, употреба на наркотици, липса на време. За България количеството стрес е най-голямо в стресовите ситуации от първи тип - 14.14 за семействата с конфликтни деца и16.69 за семейства с неконфликтни деца. За сравнение обобщените резултати за всички държави, участващи в проучването, показват също най-голямо количество стрес съответно 16.58 и 16.48 в ситуации от първи тип. За стресовите ситуации от втори тип, представляващи лоша организация на домашната работа или занемареност /провал на децата в училище, липса на разпределение на домашната работа, проблеми с грижата за децата/, се наблюдава тенденция на намаляването на количеството стрес, както при семействата в България, така и за всички семейства. Това намаление на количеството стрес е от 14.14 на 10.86 при конфликтните семейства и от 16.69 на13.24 при неконфликтните. Тенденцията на намаляване на количеството стрес се запазва и по отношение на сравнението със стресовите ситуации от трети тип. Тези стресови ситуации са най-рядко срещаните и се отнасят до абстрактни, неочаквани фактори – болести или смърт, конфликти с роднини, нежелана бременност, преместване в друг град. Поради своята неочакваност те предизвикват най-ниско количество стрес. За България данните са 8.64 при конфликтните семейства и 10.54 при неконфликтните. Запазва се не само тенденцията на намаляване, която се наблюдава и за всички изследвани семейства, а и се запазва сравнително постоянно съотношението на количеството стрес при конфликтните семейства и неконфликтните за трите типа стресови ситуации.

Изследването на мненията на 143 деца на възраст от 9 до 21 години, от които 83 момчета и 60 момичета показва, че в България няма разлика между конфликтни и неконфликтни деца въз основа на пола. Анализът на връзката между възраст и конфликтни /неконфликтни/ деца показва, че има разлики между конфликтни и неконфликтни деца въз основа на възраст. Най-конфликтни са децата на възраст от 13 до 16 години /68.4 %/. Този процент спада на 21.1 % при 17-21 годишните и на 10.5 % при децата между 9-12 години.

Изследването на мненията на децата за конфликтите между техните родители ни показват свойствата на конфликта : интензивност /колко е интензивен, като той може да варира от спокоен разговор до физическо насилие/, честота /колко често спорят родителите/, продължителност и устойчивост /колко дълго продължава/ и разрешение на конфликта от страна на родителите /разрешен ли е конфликтът/. На изследване е подложено усещането на самото дете за вина, което се изразява в съдържание на конфликта /има ли детето нещо общо с причините за спора/ и самообвинението. Изследва се и заплахата за детето, която се изразява в усещане за заплаха, когато се чувства застрашено от физическо насилие или от това да бъде замесено в спора, както и страхува ли се, че родителите му ще се разделя. Друго проявление на заплахата е способност за справяне с проблема от страна на детето – чувства ли се способно да се справи с конфликта и да помогне за разрешаването му. Третата форма на заплаха е въвличане, взема ли страна детето в конфликта, подкрепяйки единия от родителите си.

Данните за България, определящи усещането на децата /конфликтни и неконфликтни/ по отношение на конфликтите между родителите са съпоставими спрямо тези на всички държави. Резултатите показват най-големите проблеми в конфликтите между родителите – тяхната интензивност 8.21 при конфликтните семейства и 8.77 при неконфликтните, и способност на детето да се справя с конфликта съответно 8.26 и 8.68.Тези два аспекта, определящи усещането на децата на база общите резултати са 8.70 интензивност на конфликта и 8.62 способност на детето да се справя с конфликта.

Всички останали данни са в диапазона от 9.58 /самообвинение и съдържание на конфликта при конфликтни семейства/ до 10.83 /устойчивост на конфликта при неконфликтни семейства/. От всички данни се вижда, че децата в конфликтни семейства имат по-голяма чувствителност по отношение на конфликтите между родители. Нещо повече един аспект на изследването показва значително отклонение, както от резултатите за България, така и от общите данни. Това е разрешаване на проблема от страна на родителите при конфликтни семейства /7.74/, докато при неконфликтните е 10.62 и общо за всички държави е 10.25. Ако приемем този резултат за коректен, то това означава, че в България за разлика от другите страни, този аспект е най-проблемен по отношение на конфликтите между родители, възприемани от децата.

 

Лидерство 2014

Лидерство 2014

Конференции

Февруари 2012

Ноември 2011

Септември 2011

Межд. сътрудничество

Межд. сътрудничество

Видео